Отчаяние

Tags: живот | отчаяние | самота | тъмно Отчаяние И не те допускам в себе си, отчаяние. Макар че упорито ме преследваш и се опитваш да обсебиш мислите ми. Макар че си толкова многолико и често те виждам в самотата, която се прокрадва в тъмното. Често улавям духа ти в разочарованието, в тъгата, в безсилието. Винаги си така различно! В тишината, в ъгъла, в дъното на съзнанието ми - все ти. Все по-плашещо и отбягвано и все по-изненадващо. Отчаяние... Състоянието, което ненавиждам. Бездната, в която все повече потъвам и пропастта, която мами с тихото си безразличие. Не искам да стигна дотам - до съкрушените идеали и разбитите мечти. До голата истина, от която толкова боли, за която, колкото и да си въобразявам, че съм подготвена, не съм. Искам да бъда човека на новото начало, искам хъс, жажда за победа, желание за живот, а стигам там, където няма желания, ценности и идеали. И все пак колко е хубаво, че те има, отчаяние! Този път те очаквах. Умората те доведе, нали? Виждам черните ти мисли и песимистичните ти заключения, сълзите и гаснещата усмивка, болката, която носиш... Този път ще намеря лек сама. И не те допускам в себе си, отчаяние. Макар че упорито ме преследваш и се опитваш да обсебиш мислите ми. Макар че си толкова многолико и често те виждам в самотата, която се прокрадва в тъмното. Често улавям духа ти в разочарованието, в тъгата, в безсилието. Винаги си така различно! В тишината, в ъгъла, в дъното на съзнанието ми - все ти. Все по-плашещо и отбягвано и все по-изненадващо. Никога нямаше да съм това, което съм, без моментите на пълно отчаяние и отричане на всичко. Никога не бих изживяла толкова силно новото начало, ако те нямаше теб, отчаяна мисъл. Макар да е тежко, знам, че след тъмната нощ, идва светло утро, независимо колко е дълга нощта. И винаги, когато помисля, че съм обречена да стана част от масата, от хората без име, от хората-сенки, намирам сили да наложа волята си и да продължа да се развивам и променям. Защото отчаянието ми е показало какво ме очаква, ако не успея да продължа и се откажа. Има те, ново начало, и се боря за теб. Обичам те, безумно, живот, защото ми даваш толкова много възможности и винаги си така различен! Благодаря ти, отчаяние, че ме научи да оцелявам. < Предишна   Следваща >