|
Вън от релси влак
Текст: Янчо Бреков - Бръснаря
Лице с цвят на потъмняло сребро,
във водовъртеж от отмъщения.
Лице с горчиви сълзи, бликнали
под напора на убеждения.
С кипяща кръв под кожата,
и дълбока кухина в покоя топъл,
разлистил всички книги на препятствия,
страхът нахлува тихо и без вопъл.
Разхождат се съмнения, надълго и широко.
Твоето сърце чувства само студ и гняв…
Както пясъкът бива издухван от вятъра,
Така и вярата изчезва от човешката ти сплав!
Припев:
Във ведрото със носталгия се къпе твоят мозък,
сред лагуните от мъка се чете крайпътен знак.
В синевата от фантазии той е черна сянка!
И на него вечно пише - “Вън от релси влак”!
|