|
Още съм
Сутрин.
Намествам своя свят,
но липсва ми парченце нещо.
Преглъщам своя страх,
попил в напитката гореща.
Дали се съмва в мен или се лъжа?
Дали съм аз или не съм?
Не бива пак да се заричаме -
още съм -
на себе си да заприличаме -
още съм.
За всички болки - наште, вашите -
още са -
сега и тук да вдигнем чашите!
Вечер.
Когато дойде край,
пристига също и начало,
а с него стъпвам май
по ситно счупеното огледало.
И нещо все яде мечтите ми.
Дали съм аз или си ти?
Не бива пак да се заричаме -
още съм -
на себе си да заприличаме -
още съм.
За всички болки - наште, вашите -
още са -
сега и тук да вдигнем чашите!
|