аз хиляди обиди съм търпяла,
осъмвала със сълзи на очи,
душата ми докрай е изтерзана
и уморена тя сега мълчи.
Нима така жестоко и коварно
търгуваш ти с човешките души,
защо сега от мене ти направи
самотница без обич и мечти.
Борих се,прощавах всяка грешка,
да оцелее любовта ни не успя.
Аз загубих свойта битка,
но ти загуби цялата война.
Може би сега не осъзнаваш
защо са били моите сълзи,
защо умеех да прощавам
и за теб така да ме боли.
Душата ми превърна се във камък,
а чувствата ми в леден блок,
угасна и последният ми пламък
на моята единствена любов!