Гледай си кефа

Слънцето залязва, пада нощен здрач,
някъде се чъва забързан минувач.
Задъха тегне над целия квартал,
зловонни изпарения бълва мръсният канал.
Наоколо се виждат блъснати коли,
смачкани, ръждиви, били някога мечти.
Всичко вещае, иде краят на деня -
хората се готвят да почиват през нощта.

Но има изключения, които търсят приключения -
всякакви досадници от новите течения.
Ясно е вече, иде краят на деня,
готвеха се хората да почиват през нощта.
Нямат си представа, че нощта за нас е ден,
ний сме поколение на нечий смахнат ген.
Ако някой ни закача - в хор ще изкрещим:
Ей, дядка, некролога ти се мятка!

Припев:
Живей, щом ти се отдава,
гледай си кефа, да те чумата яде.

Ний сме поколение на нечий смахнат ген,
нямат си представа, че нощта за нас е ден.
Ако някой ни закача - в хор ще изкрещим:
Ей, дядка, некролога ти се мятка!

Припев: