Още десет часа, още десет часа
имаме със тебе сред шум от колела.
А влакът лети, ще мине нощта и утрото ще ни раздели.
Още осем часа, още осем часа
имаме със тебе сред този коридор.
А влакът лети, ще мине нощта и утрото ще ни раздели.

Спри влак време спри.
Спри влак време спри.
Да бъдем сами далеч от тук,
далеч от тук...

Там е брегът на твойто море и
твоята къща с цветя и смокини.
Малкия залив с белите скали
и леките лодки с бързи весла.

Недей да се връщаш при белите скали.
Смокините са черни, а лодките пробити.
Всеки камък там е засада зла.
Всяко клонче крие изстрел коварен.
Остани, остани, остани...

Още само един час, още само един час
имаме със тебе сред шум от колела.
А влакът лети, ще мине нощта и всеки миг ще ни раздели.
Веч остават минути, веч остават секунди
да бъдем щастливи със тебе сега.
А влакът лети, ще мине нощта и всеки миг сега ни дели.

Спри влак... Спри влак...
Спри влак.. Спри време...
Но зная сега на твоя тих бряг ти пак ще скърбиш за твоята къща, за белите скали.
За твойта земя.