Солото на Гибел

Интро (Лорд Сепсис)

Земята во веки се ося със трупове
Чиито изгнили тела и кости образуваха могила
На която величествено се издигаше трона му
С украшения от черепи, орнаменти от органи, облицован от одрана кожа
А той седеше отгоре му с мантия почерняла от попитите безброй сълзи
Плод на предсмъртни желания и блянове,
Които хладнокръвно прекратяваше с едно движение на сатъра си
ИЛИ ПРОСТО Г.И.Б.Е.Л.!!!

(Г.И.Б.Е.Л.)

Йо истински брутален хип хоп
Еманация на вселенската ярост
Касата е черна скръб, а барабанът е нож забит в черепа на глупав юноша
Ментално всеоръжие
Цигулка е кръв
Цигулка е кръв
Цигулка е кръв!!!
(Шшт тихо копелета)Церебрална скотобойна
Чревни гирлянди!!!

Йо,йо,йо,йо Исав Касапина
Исав шибания касапин

Насред Кедроново бунище
Стоя и вдишвам въздух инфектиран със миазми
Отказвам да приема вашата доктрина перверзна
Ала пасивно поглъщам нейната пагубна енергия
Вечно ли ще слушам конските латерни
Тая силна смрад дълбае белодробните каверни
Вечно ли ще слушам конските латерни
Тая силна смрад дълбае белодробните каверни

Йо храча кървави парчета от белите си дробове
Като някой туберкулозно болен
Плюя в своята кърпичка и тя натежава като торба пълна с камъни
В бог се превръща олигофрена
Лигите му капят свише
И това се тълкува като поличба
Исав се движи с митологични копелета
Хълбоци отнасям,черепи смилам
Атила килва вражеския скалп напред като каскет
Сепсис го довършва, а резултата е Катарзис
И тежка воня на мърша
Аз съм жизнерадостна натура
Моят хол е декориран с чревни гирлянди
За мен всеки ден е празник
Черва!!! Червени апендикси и ануси цикламени
Дузина дванадесетопръстника
Висят като орифлама
Тренирам като вдигам покойници
За да бъда във кондиция когато се сблъскам
Лице в лице със твоя милост
Неочаквано се срещаме
Нехаейки за ставите ти сгъвам нозете
Напред назад те се люлеят ритмично като махала на дъбови стенни часовници
Със смазани механизми отброяващи последните секунди
И скърцаш от болка
Гарвани разнасят тези звуци из цялата околия
Удрям тила ти във камък и го повтарям досадно като куплет на чалга шедьовър
Моят стил е лапидарен ,твоя куплет е паянтов
Басово доразбивам главата ти сякаш със щайга
Но ръцете ми са всъщност невъоръжени
Пребивам те само с голи длани, твоята плът под моите нокти
Разбивам си кокалчетата в твоите скули
Надробявам ти назалните хрущяли
Твоя нос става негърски
Кара те да изглеждаш особено
Декламирам аления си парнас
Прерязвам жилите на конете под триумфалната арка
Сгрумоляса ли се коня,
Докопвам пълководеца и го съкрушавам
Слагам край на еуфорията
Не живеем във гето,така че майната на хората
Живеем абсурдно,в абсурдни панелни блокове
Участваме в обречени дуели със демоклеви мечове
Оставаме съсечени,ала за нещастие оцеляваме
Не е ли незавидно?! Усмихваме се от колички инвалидни
Поздравяваме с клепачи, ругаем с черни ириси
Неспособни да посегнем към спринцовката и спиртника
За това дори понякога изпитвам гняв и скръб видя ли клоун със ланци
Е какво пък аз си имам своите чревни гирлянди

Насред Кедроново бунище
Стоя и вдишвам въздух инфектиран със миазми
Отказвам да приема вашата доктрина перверзна
Ала пасивно поглъщам нейната пагубна енергия
Вечно ли ще слушам конските латерни
Тая силна смрад дълбае белодробните каверни
Вечно ли ще слушам конските латерни
Тая силна смрад дълбае белодробните каверни