Вън от релси влак

Текст: Янчо Бреков - Бръснаря

Лице с цвят на потъмняло сребро,
във водовъртеж от отмъщения.
Лице с горчиви сълзи, бликнали
под напора на убеждения.

С кипяща кръв под кожата,
и дълбока кухина в покоя топъл,
разлистил всички книги на препятствия,
страхът нахлува тихо и без вопъл.

Разхождат се съмнения, надълго и широко.
Твоето сърце чувства само студ и гняв…
Както пясъкът бива издухван от вятъра,
Така и вярата изчезва от човешката ти сплав!

Припев:
Във ведрото със носталгия се къпе твоят мозък,
сред лагуните от мъка се чете крайпътен знак.
В синевата от фантазии той е черна сянка!
И на него вечно пише - “Вън от релси влак”!