Остани

Не зная как оставих
всичко пак да се върти - наоколо.
И спомените, истинските,
са далеч встрани - забулени.

И търсих друго,
пропуснах чудо.
Знаех, че боли.
Сега разбирам,
щом пак се взирам
в твоите очи.
Разбрах, че чудото си ти.
Остани...

Усещам, че се лутам
и не мога да реша - къде греша?
Дочувам как гласът на щастието
вика в мен - а аз мълча.
На тъмните си дни
ще казвам светли.
А черните си нощи
ще кръстя бели дни.
Опитвам се да бягам
от себе си сега.
Сам не мога вече да спра.