Албатросът

Понякога из път, щом скука го обземе,
Огромни албатроси моряците ловят
От верните ята, които дълго време
Над бездните горчиви след кораба летят.

Лежи на пода той между въжа дебели,
Той - царят на лазура - направо е за смях!
Но става и крила огромни снежнобели
Като весла печално повлича покрай тях.

О, пътникът крилат! Сега е тъй неловка
И грозна тази птица - в очите и печал!
Един и пуска дим в разтворената човка,
А друг след нея куца, моряците разсмял.
Поетът е събрат на княза на ятата,

След бурите се носи над прашки и мълви,
Насила тук свален - сред гмежа на тълпата -
Крилата исполински му пречат да върви.